Не! Недей, любов, не я оставяй,
на депресията не я давай,
с теб, любов, ще е щастлива
и отново ще се чувства жива.
Давай й на малки глътки
силни и страстни прегръдки,
без сърцето й да стене
и щастие ще има и за мене.
Трудно такава любов се намира,
но късно се усеща и разбира,
че е бленувана и желана,
и в сънищата мечтана.
Недей изпепелявай й сърцето,
не го заслужава то, клето.
Нека ти да си в него само
и да чувства желано рамо.
Не! Недей, любов, не й го причинявай,
само истински мигове й давай.
И няма да я чувстваш далечна...
Магията ще бъде вечна!
© Александра Николова Все права защищены