21 дек. 2009 г., 21:56

Любов по време на криза

748 0 7

Любов по време на криза

 

Аз не се страхувам щом съм с теб

да вървя по изгарящи огньове,

да оставя някъде моя късмет

и да усетя глад и жажда какво е.

 

Аз не се страхувам с теб да се изморя,

твоят поглед е сладка почивка,

а моята жажда аз ще утоля,

когато те целуна с усмивка.

 

Мен не ме е страх, че няма хляб,

твоите думи са деликатеси

и са прекрасен чуден мармалад,

когато казваш, че съм твоята принцеса.

 

Не ми е нужно мекичко легло,

щом твоята безценна прегръдка имам

и на земята е сладко, но от твоята любов

да мога непрестанно да отпивам.

 

Не ме е страх, че нямам покрив над главата,

щом ще ме загърнеш с твоята дреха ти,

а дъждът ни полива и къпе в полята,

кара нашата обич все тъй да цъфти.

 

Не се страхувам, а всеки ден е по-сладък,

всеки малък момент по-съкровен и значим,

когато имаш всичко, а не обичаш си жалък,

а когато си влюбен без нищо - непобедим!

 

09.08.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как си Радославче с любовта?
  • Прекрасен стих,а края е много силен!Поздрав!
  • Красив стих, посветен на силата на любовта!
    Много искрено и силно звучи!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    Весели празници! Бъди щастлива,Радослава!
  • "Аз не се страхувам с теб да се изморя,
    твоят поглед е сладка почивка"
    Красив стих, Радослава!
    Привет!
  • Чудесно е!Дори ако това означава нещо за теб, мога да ти кажа че си го преписах в една тетрадка, където си пиша най-любимите.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...