21.12.2009 г., 21:56

Любов по време на криза

750 0 7

Любов по време на криза

 

Аз не се страхувам щом съм с теб

да вървя по изгарящи огньове,

да оставя някъде моя късмет

и да усетя глад и жажда какво е.

 

Аз не се страхувам с теб да се изморя,

твоят поглед е сладка почивка,

а моята жажда аз ще утоля,

когато те целуна с усмивка.

 

Мен не ме е страх, че няма хляб,

твоите думи са деликатеси

и са прекрасен чуден мармалад,

когато казваш, че съм твоята принцеса.

 

Не ми е нужно мекичко легло,

щом твоята безценна прегръдка имам

и на земята е сладко, но от твоята любов

да мога непрестанно да отпивам.

 

Не ме е страх, че нямам покрив над главата,

щом ще ме загърнеш с твоята дреха ти,

а дъждът ни полива и къпе в полята,

кара нашата обич все тъй да цъфти.

 

Не се страхувам, а всеки ден е по-сладък,

всеки малък момент по-съкровен и значим,

когато имаш всичко, а не обичаш си жалък,

а когато си влюбен без нищо - непобедим!

 

09.08.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как си Радославче с любовта?
  • Прекрасен стих,а края е много силен!Поздрав!
  • Красив стих, посветен на силата на любовта!
    Много искрено и силно звучи!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    Весели празници! Бъди щастлива,Радослава!
  • "Аз не се страхувам с теб да се изморя,
    твоят поглед е сладка почивка"
    Красив стих, Радослава!
    Привет!
  • Чудесно е!Дори ако това означава нещо за теб, мога да ти кажа че си го преписах в една тетрадка, където си пиша най-любимите.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...