30 нояб. 2006 г., 23:16

Любов по време на война

1.6K 0 1

         Защо обричаш се на самота
         какво ще ти даде войната?
               там някъде сама жена,
               стои, и моли се, и чака...

         Безумно всяка нощ прегръщаш
         студеният метал и тишината -
               а друго тяло тръпнещо за нежност
               сънува как ръцете ти я галят.

          И мислиш всеки миг и всеки ден
          ще оцелееш ли до края на войната -
               на друга мислите са в плен
               неотлъчно е до тебе в мрака.

          Стоиш на своя пост, войнико,
          стоиш, очаквайки съдбата -  
               а там едно сърце тупти
               с любов по-силна от войната.
        
          И питам се:
          "Безумна ли е Любовта
               или по-безумна е Войната?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...