Nov 30, 2006, 11:16 PM

Любов по време на война

  Poetry
1.6K 0 1

         Защо обричаш се на самота
         какво ще ти даде войната?
               там някъде сама жена,
               стои, и моли се, и чака...

         Безумно всяка нощ прегръщаш
         студеният метал и тишината -
               а друго тяло тръпнещо за нежност
               сънува как ръцете ти я галят.

          И мислиш всеки миг и всеки ден
          ще оцелееш ли до края на войната -
               на друга мислите са в плен
               неотлъчно е до тебе в мрака.

          Стоиш на своя пост, войнико,
          стоиш, очаквайки съдбата -  
               а там едно сърце тупти
               с любов по-силна от войната.
        
          И питам се:
          "Безумна ли е Любовта
               или по-безумна е Войната?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...