Nov 30, 2006, 11:16 PM

Любов по време на война

  Poetry
1.6K 0 1

         Защо обричаш се на самота
         какво ще ти даде войната?
               там някъде сама жена,
               стои, и моли се, и чака...

         Безумно всяка нощ прегръщаш
         студеният метал и тишината -
               а друго тяло тръпнещо за нежност
               сънува как ръцете ти я галят.

          И мислиш всеки миг и всеки ден
          ще оцелееш ли до края на войната -
               на друга мислите са в плен
               неотлъчно е до тебе в мрака.

          Стоиш на своя пост, войнико,
          стоиш, очаквайки съдбата -  
               а там едно сърце тупти
               с любов по-силна от войната.
        
          И питам се:
          "Безумна ли е Любовта
               или по-безумна е Войната?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...