8 февр. 2007 г., 18:55

Любов преплетена в любов

1.6K 0 3
И като две звезди в небето,
преплели пръсти, тъй вървим във мрака,
завижда ни дори морето
и с тъжен стен от завист не веднъж проплака...
    Ръцете ти се вплитат в мене,
    в прегръдка нежна ме улавят,
    а морето още по-горчиво стене,
    вълните нашата любов прославят...
Нежни, алено-червени устни,
докосват страстно моите в екстаз,
целувките за мен са толкоз вкусни,
отпивам от тях, пияна от захлас...
    Дъхът ти среща моя в тишината,
    мълчим, пияни от любов,
    прокрадва се между страстта луната,
    морето пак надава тежък зов...
Помежду ни думи са излишни,
говорим сякаш чрез любов,
помежду ни няма тайни скришни,
любовта преплита се с любов...
    И нека тъй да бъде до безкрая,
    и нека моите очи да срещат вечно теб,
    да те напусна нивга не желая,
    нека вечно ме обичаш ти и аз обичам теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паолина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново браво!
  • Миличка,аз съм възхитена от твоя талант...Постигаш ритъма в стиховете си,напояваш ги с онова познато чувство,само стига да поискаш,можеш да усетиш всичко...!

    Поздрави и усмивки от мен!!!
  • Хубаво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...