Любов преплетена в любов
И като две звезди в небето,
преплели пръсти, тъй вървим във мрака,
завижда ни дори морето
и с тъжен стен от завист не веднъж проплака...
Ръцете ти се вплитат в мене,
в прегръдка нежна ме улавят,
а морето още по-горчиво стене,
вълните нашата любов прославят...
Нежни, алено-червени устни,
докосват страстно моите в екстаз,
целувките за мен са толкоз вкусни,
отпивам от тях, пияна от захлас...
Дъхът ти среща моя в тишината,
мълчим, пияни от любов,
прокрадва се между страстта луната,
морето пак надава тежък зов...
Помежду ни думи са излишни,
говорим сякаш чрез любов,
помежду ни няма тайни скришни,
любовта преплита се с любов...
И нека тъй да бъде до безкрая,
и нека моите очи да срещат вечно теб,
да те напусна нивга не желая,
нека вечно ме обичаш ти и аз обичам теб...
© Паолина All rights reserved.
