9 янв. 2009 г., 16:46

Любов... само към красивите творби!

1.1K 0 5
И да, и не! Уви, видял си само блясъка
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
      
Любов ли? Зная за какво говориш...
"Любов" - към илюзиорнте ми състояния,
а вътрешно за истина се бориш.
Познавам тези тежки отчаяния!

Но събуди се и ме чуй добре:
Самотници са гениите и лудите!
Абсурдът битието ни превзе.
Напразно за любов се трудите...

Тя не живее дълго сред прахта -
умира за секунди и оставя
над тебе да кръжи смъртта,
която живи клетници заравя!

Любов... само към красивите творби!
Тя те вади жив от гроба изоставен,
където инак ще прекараш свойте дни,
от Бога и от себе си забравен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък много ми хареса този стих, има и ритъм, и смисъл, звучи красиво, и различно. Красива е тази творба, от където и да я погледнеш.
  • мерси
  • Хареса ми стиха ти.
    Но нещо последният куплет ми е проблемен.
    ( това в никакъв случай не значи, че не става )
    Аз не съм в категорията "Поети", така че не ми се
    връзвай толкова ( виж, ако някой от сериозните творци тук
    се изкаже, тогава си е проблем )
    Продължавай да пишеш! От мен- толкова!
  • Здравей, Ива, може ли да споделя мнението си?
    Интересен е стихът ти, но мисля, че...
    Като за начало... самотният горен ред, според мен, е излишен.
    В стиха ти има ритъм, който на места губиш, забелязва се.
    Мисля, че в 4-ти куплет "смъртта" може да се замени с друга дума, смислово се разбира какво имаш предвид, достатъчно е пояснено в последния ред.
    Последният куплет, за мен, е малко объркващ. Парадоксален. Може би грешката е моя, но така виждам нещата.
    Благодаря за търпението.
    Успех!
  • Моля особено ако имате критичен поглед над него-пишете!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....