Любов... само към красивите творби!
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
Любов ли? Зная за какво говориш...
"Любов" - към илюзиорнте ми състояния,
а вътрешно за истина се бориш.
Познавам тези тежки отчаяния!
Но събуди се и ме чуй добре:
Самотници са гениите и лудите!
Абсурдът битието ни превзе.
Напразно за любов се трудите...
Тя не живее дълго сред прахта -
умира за секунди и оставя
над тебе да кръжи смъртта,
която живи клетници заравя!
Любов... само към красивите творби!
Тя те вади жив от гроба изоставен,
където инак ще прекараш свойте дни,
от Бога и от себе си забравен!
© Ива All rights reserved.

)