9.01.2009 г., 16:46

Любов... само към красивите творби!

1.1K 0 5
И да, и не! Уви, видял си само блясъка
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
      
Любов ли? Зная за какво говориш...
"Любов" - към илюзиорнте ми състояния,
а вътрешно за истина се бориш.
Познавам тези тежки отчаяния!

Но събуди се и ме чуй добре:
Самотници са гениите и лудите!
Абсурдът битието ни превзе.
Напразно за любов се трудите...

Тя не живее дълго сред прахта -
умира за секунди и оставя
над тебе да кръжи смъртта,
която живи клетници заравя!

Любов... само към красивите творби!
Тя те вади жив от гроба изоставен,
където инак ще прекараш свойте дни,
от Бога и от себе си забравен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък много ми хареса този стих, има и ритъм, и смисъл, звучи красиво, и различно. Красива е тази творба, от където и да я погледнеш.
  • мерси
  • Хареса ми стиха ти.
    Но нещо последният куплет ми е проблемен.
    ( това в никакъв случай не значи, че не става )
    Аз не съм в категорията "Поети", така че не ми се
    връзвай толкова ( виж, ако някой от сериозните творци тук
    се изкаже, тогава си е проблем )
    Продължавай да пишеш! От мен- толкова!
  • Здравей, Ива, може ли да споделя мнението си?
    Интересен е стихът ти, но мисля, че...
    Като за начало... самотният горен ред, според мен, е излишен.
    В стиха ти има ритъм, който на места губиш, забелязва се.
    Мисля, че в 4-ти куплет "смъртта" може да се замени с друга дума, смислово се разбира какво имаш предвид, достатъчно е пояснено в последния ред.
    Последният куплет, за мен, е малко объркващ. Парадоксален. Може би грешката е моя, но така виждам нещата.
    Благодаря за търпението.
    Успех!
  • Моля особено ако имате критичен поглед над него-пишете!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...