Бях сама с нощта,
                              взирах се в безкрайността.  
                               Утеха търсех в спомена,
                             но оставах все така сама.
                            Но сякаш той остана блед, 
                          залъгвах се, но душата веч бе лед.
                         Не вярвах в любовта, не бях добра.
                          Пък и как, като боли, само тъга и сълзи.
                        Исках това да спре, а то ставаше все 
                        по-силно и от преди.
                      Сълзи, сълзи и пак сълзи.
                            Кога ще спре да боли?
                          Ден като всеки празен и самотен,
                          видях теб...
                      Нещо трепна сърцето и върна в мен детето.
                        Нима вярвах вече в доброто?
                     Вярвах, че с теб ще бъда такава, каквато винаги съм желала.
                     Вярвах, че само ти ще върнеш моите мечти...
                     И не сгреших, с теб отново се родих.
                       Ти сложи край на мислите сиротни, обичта в мен отново възроди.
                      Ти си слънцето в мойте  дни.
                      Ти си принцът, спиращ болка и сълзи.
                       Ти си Мъжът на моите мечти.
                Кажи ми, мили, с какви думи да опиша радостта, че с теб ме срещна любовта...