28.08.2007 г., 21:30

Любов след самота

940 0 0

                                   Бях сама с нощта,
                              взирах се в безкрайността.  
                               Утеха търсех в спомена,
                             но оставах все така сама.
                            Но сякаш той остана блед, 
                          залъгвах се, но душата веч бе лед.
                         Не вярвах в любовта, не бях добра.
                          Пък и как, като боли, само тъга и сълзи.
                        Исках това да спре, а то ставаше все 
                        по-силно и от преди.
                      Сълзи, сълзи и пак сълзи.
                            Кога ще спре да боли?
                          Ден като всеки празен и самотен,
                          видях теб...
                      Нещо трепна сърцето и върна в мен детето.
                        Нима вярвах вече в доброто?
                     Вярвах, че с теб ще бъда такава, каквато винаги съм желала.
                     Вярвах, че само ти ще върнеш моите мечти...
                     И не сгреших, с теб отново се родих.
                       Ти сложи край на мислите сиротни, обичта в мен отново възроди.
                      Ти си слънцето в мойте  дни.
                      Ти си принцът, спиращ болка и сълзи.
                       Ти си Мъжът на моите мечти.
                Кажи ми, мили, с какви думи да опиша радостта, че с теб ме срещна любовта...

                    
                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...