Aug 28, 2007, 9:30 PM

Любов след самота

  Poetry
939 0 0

                                   Бях сама с нощта,
                              взирах се в безкрайността.  
                               Утеха търсех в спомена,
                             но оставах все така сама.
                            Но сякаш той остана блед, 
                          залъгвах се, но душата веч бе лед.
                         Не вярвах в любовта, не бях добра.
                          Пък и как, като боли, само тъга и сълзи.
                        Исках това да спре, а то ставаше все 
                        по-силно и от преди.
                      Сълзи, сълзи и пак сълзи.
                            Кога ще спре да боли?
                          Ден като всеки празен и самотен,
                          видях теб...
                      Нещо трепна сърцето и върна в мен детето.
                        Нима вярвах вече в доброто?
                     Вярвах, че с теб ще бъда такава, каквато винаги съм желала.
                     Вярвах, че само ти ще върнеш моите мечти...
                     И не сгреших, с теб отново се родих.
                       Ти сложи край на мислите сиротни, обичта в мен отново възроди.
                      Ти си слънцето в мойте  дни.
                      Ти си принцът, спиращ болка и сълзи.
                       Ти си Мъжът на моите мечти.
                Кажи ми, мили, с какви думи да опиша радостта, че с теб ме срещна любовта...

                    
                                                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...