20 февр. 2016 г., 15:54  

Любов сърце и обич

516 0 4

Аз съм мълчалива волна птица,

изчистил съм дълбоки рани в моята душа.

Който иска любовта към мен нека да отрича,

Аз към вас не ще я разруша.

Аз съм вятър който миналото ще отвява,

ще оставя в сърцето само тук и сега.

Какво кажете ми в очите,  вас ви притеснява?

Живота знам и знайте че не е шега.

Аз съм част от мъничка прашинка,

която заедно с вас гради света.

Любов, сърце и обич са моята дружинка,

душата не ще изпадне в самота.

В.Й.17.02.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...!!!
  • Оптимизъм и вяра в любовта - това е твоята религия, заявена в стиховете ти, Василе! Приветствам това твое разбиране. В конкретното стихотворение също! Най-висока оценка за написаното.
    П.П. Мисля, че тази въпросителна, поне на това място, трябва да отпадне. Ако следва да присъства е редно да е след "притеснява". А тогава след тази дума трябва да има точка и "живота" да започва с главна буква.
  • Хареса ми! Поздрави!
  • "Аз съм част от мъничка прашинка,
    която заедно с вас гради света."
    Имаш хубава дружинка, Васко. Любов, сърце и обич. Хубаво стихче! Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...