20 февр. 2016 г., 15:54  

Любов сърце и обич

519 0 4

Аз съм мълчалива волна птица,

изчистил съм дълбоки рани в моята душа.

Който иска любовта към мен нека да отрича,

Аз към вас не ще я разруша.

Аз съм вятър който миналото ще отвява,

ще оставя в сърцето само тук и сега.

Какво кажете ми в очите,  вас ви притеснява?

Живота знам и знайте че не е шега.

Аз съм част от мъничка прашинка,

която заедно с вас гради света.

Любов, сърце и обич са моята дружинка,

душата не ще изпадне в самота.

В.Й.17.02.2016г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...!!!
  • Оптимизъм и вяра в любовта - това е твоята религия, заявена в стиховете ти, Василе! Приветствам това твое разбиране. В конкретното стихотворение също! Най-висока оценка за написаното.
    П.П. Мисля, че тази въпросителна, поне на това място, трябва да отпадне. Ако следва да присъства е редно да е след "притеснява". А тогава след тази дума трябва да има точка и "живота" да започва с главна буква.
  • Хареса ми! Поздрави!
  • "Аз съм част от мъничка прашинка,
    която заедно с вас гради света."
    Имаш хубава дружинка, Васко. Любов, сърце и обич. Хубаво стихче! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....