28 мар. 2017 г., 10:58

Любов в нелични форми

587 0 0

Ще се научи да обича, както ти я предначерта.

Непознаваща топлината на утринните лъчи,

а само студения допир в малките часове на нощта,

тракваща нарочно вратата зад себе си,

за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава,

оставяща виновно фибички на мивката в банята,

за да има причина да се върне отново,

разпиляваща косите си в море от ненужности,

за да те заплете още малко в присъствието си

очакваща обаждането ти нощем,

сепващо пеперудено крехкия и сън

забравяща топлината си в покоя на завивките до теб,

за да запомни леглото извивките и,

улавяща виновно миговете преди да затвориш очи,

за да си създаде своя малка хвърчаща представа за вечност,

целуваща те на светофарите, миг преди да си хванеш метрото,

за да си открадне минута  от тебе.

 

Ще я предначертаеш нелично обичаща, а ще я намериш влюбена в някого друг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...