Mar 28, 2017, 10:58 AM

Любов в нелични форми

  Poetry » Other
585 0 0

Ще се научи да обича, както ти я предначерта.

Непознаваща топлината на утринните лъчи,

а само студения допир в малките часове на нощта,

тракваща нарочно вратата зад себе си,

за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава,

оставяща виновно фибички на мивката в банята,

за да има причина да се върне отново,

разпиляваща косите си в море от ненужности,

за да те заплете още малко в присъствието си

очакваща обаждането ти нощем,

сепващо пеперудено крехкия и сън

забравяща топлината си в покоя на завивките до теб,

за да запомни леглото извивките и,

улавяща виновно миговете преди да затвориш очи,

за да си създаде своя малка хвърчаща представа за вечност,

целуваща те на светофарите, миг преди да си хванеш метрото,

за да си открадне минута  от тебе.

 

Ще я предначертаеш нелично обичаща, а ще я намериш влюбена в някого друг.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...