28 mar 2017, 10:58

Любов в нелични форми

  Poesía » Otra
590 0 0

Ще се научи да обича, както ти я предначерта.

Непознаваща топлината на утринните лъчи,

а само студения допир в малките часове на нощта,

тракваща нарочно вратата зад себе си,

за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава,

оставяща виновно фибички на мивката в банята,

за да има причина да се върне отново,

разпиляваща косите си в море от ненужности,

за да те заплете още малко в присъствието си

очакваща обаждането ти нощем,

сепващо пеперудено крехкия и сън

забравяща топлината си в покоя на завивките до теб,

за да запомни леглото извивките и,

улавяща виновно миговете преди да затвориш очи,

за да си създаде своя малка хвърчаща представа за вечност,

целуваща те на светофарите, миг преди да си хванеш метрото,

за да си открадне минута  от тебе.

 

Ще я предначертаеш нелично обичаща, а ще я намериш влюбена в някого друг.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....