Не знам какво ми става,
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя!
Сърцето ми спира, щом те намеря.
Отстъпвам със страх от презрение,
поглеждам и усещам твойто недоумение.
"Липсваш ми!" - сънят отново навява
и празнота в душата ми се появява.
От страх загубих своето търпение,
но да те забравя, дали е извинение? ...