Любовен наркотик
Не знам какво ми става,
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя!
Сърцето ми спира, щом те намеря.
Отстъпвам със страх от презрение,
поглеждам и усещам твойто недоумение.
"Липсваш ми!" - сънят отново навява
и празнота в душата ми се появява.
От страх загубих своето търпение,
но да те забравя, дали е извинение?
Страх ме е да не загубя съня,
в който името ти изричам.
Страх ме е да крещя
колко силно те обичам.
Пристрастена съм към твоето ухание
и липсва ми любовното страдание.
Изпаднала в бесъзнание изричам последния вик,
че ти си моят любим наркотик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
