Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата,
цялият потънал в срам.
Плахо, търсеше моят лик в тъмнината,
сигурен, че аз ще съм там.
С усмивка разглеждаше моето огнище,
положил длани, върху портрета на стената.
Сърцето си, душата си... желаеше там да подпише,
държейки в пръсти, на любовта си печата. ...