Любовен пейзаж
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам
удължава ласкавите сенки.
Хоризонтите ревниво скриват
стъпките на моето движение.
Цветове от светлата ми младост
са нежен белег и присъда
от шепота на листопада.
За него есента ще съди.
Събирам разпиляната палитра
от топли тонове и чувства.
И любовта наслагва щрихи
в душата жадна за изкуство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
