Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам
удължава ласкавите сенки.
Хоризонтите ревниво скриват
стъпките на моето движение.
Цветове от светлата ми младост
са нежен белег и присъда
от шепота на листопада.
За него есента ще съди.
Събирам разпиляната палитра
от топли тонове и чувства.
И любовта наслагва щрихи
в душата жадна за изкуство.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
