Любовен пейзаж
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам
удължава ласкавите сенки.
Хоризонтите ревниво скриват
стъпките на моето движение.
Цветове от светлата ми младост
са нежен белег и присъда
от шепота на листопада.
За него есента ще съди.
Събирам разпиляната палитра
от топли тонове и чувства.
И любовта наслагва щрихи
в душата жадна за изкуство.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
