Като в някоя балада -

                                                              сърцето не желае да тъжи.

                                                              Не иска повече да страда -

                                                              да лее хиляди сълзи.

                                                             Защото вече е забравено,

                                                             отхвърлено и накърнено,

                                                             безпощадно изоставено

                                                             и на пътя е хвърлено.

                                                            Стигат му измамните лъжи,

                                                            стигат му и приказките празни,

                                                            стигат му на вятъра тъги,

                                                            и усмивките заразни.

                                                           Защото все и повече тъжи,

                                                           когато знае че си с друг...

                                                           Разбито е от трите му страни,

                                                           дълбоко в мене, ето тук.