22 сент. 2013 г., 22:13

Любовна балада

914 0 0

 

                                                              Като в някоя балада -

                                                              сърцето не желае да тъжи.

                                                              Не иска повече да страда -

                                                              да лее хиляди сълзи.

 

                                                             Защото вече е забравено,

                                                             отхвърлено и накърнено,

                                                             безпощадно изоставено

                                                             и на пътя е хвърлено.

 

                                                            Стигат му измамните лъжи,

                                                            стигат му и приказките празни,

                                                            стигат му на вятъра тъги,

                                                            и усмивките заразни.

 

                                                           Защото все и повече тъжи,

                                                           когато знае че си с друг...

                                                           Разбито е от трите му страни,

                                                           дълбоко в мене, ето тук.

                                                            

                                                            

 

                                                             

 

                                                              

                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...