22.09.2013 г., 22:13

Любовна балада

910 0 0

 

                                                              Като в някоя балада -

                                                              сърцето не желае да тъжи.

                                                              Не иска повече да страда -

                                                              да лее хиляди сълзи.

 

                                                             Защото вече е забравено,

                                                             отхвърлено и накърнено,

                                                             безпощадно изоставено

                                                             и на пътя е хвърлено.

 

                                                            Стигат му измамните лъжи,

                                                            стигат му и приказките празни,

                                                            стигат му на вятъра тъги,

                                                            и усмивките заразни.

 

                                                           Защото все и повече тъжи,

                                                           когато знае че си с друг...

                                                           Разбито е от трите му страни,

                                                           дълбоко в мене, ето тук.

                                                            

                                                            

 

                                                             

 

                                                              

                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...