Sep 22, 2013, 10:13 PM

Любовна балада

  Poetry
917 0 0

 

                                                              Като в някоя балада -

                                                              сърцето не желае да тъжи.

                                                              Не иска повече да страда -

                                                              да лее хиляди сълзи.

 

                                                             Защото вече е забравено,

                                                             отхвърлено и накърнено,

                                                             безпощадно изоставено

                                                             и на пътя е хвърлено.

 

                                                            Стигат му измамните лъжи,

                                                            стигат му и приказките празни,

                                                            стигат му на вятъра тъги,

                                                            и усмивките заразни.

 

                                                           Защото все и повече тъжи,

                                                           когато знае че си с друг...

                                                           Разбито е от трите му страни,

                                                           дълбоко в мене, ето тук.

                                                            

                                                            

 

                                                             

 

                                                              

                                                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...