1 нояб. 2015 г., 07:53

Любовна мъка

499 0 1

До вчера сълзите и бършех от очите.

Но ето, днес изказа си лъжите.

Милея и се боря винаги за нея.

Но докога ли в мъка ще тъмнея?

 

До кога ще е така, не знам.

Ето на, отново на света останах сам.

В любовна мъка съм сега.

За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.

 

Косите и галех.

В моите прегръдки заспиваше в нощта.

Душата и палех.

Но сега остана единствено любовната тъга.

 

Разделени останахме със нея двама.

Останахме, с разбити две сърца.

Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?

Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...