1 нояб. 2015 г., 07:53

Любовна мъка

501 0 1

До вчера сълзите и бършех от очите.

Но ето, днес изказа си лъжите.

Милея и се боря винаги за нея.

Но докога ли в мъка ще тъмнея?

 

До кога ще е така, не знам.

Ето на, отново на света останах сам.

В любовна мъка съм сега.

За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.

 

Косите и галех.

В моите прегръдки заспиваше в нощта.

Душата и палех.

Но сега остана единствено любовната тъга.

 

Разделени останахме със нея двама.

Останахме, с разбити две сърца.

Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?

Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...