1.11.2015 г., 7:53

Любовна мъка

498 0 1

До вчера сълзите и бършех от очите.

Но ето, днес изказа си лъжите.

Милея и се боря винаги за нея.

Но докога ли в мъка ще тъмнея?

 

До кога ще е така, не знам.

Ето на, отново на света останах сам.

В любовна мъка съм сега.

За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.

 

Косите и галех.

В моите прегръдки заспиваше в нощта.

Душата и палех.

Но сега остана единствено любовната тъга.

 

Разделени останахме със нея двама.

Останахме, с разбити две сърца.

Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?

Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...