1.11.2015 г., 7:53

Любовна мъка

500 0 1

До вчера сълзите и бършех от очите.

Но ето, днес изказа си лъжите.

Милея и се боря винаги за нея.

Но докога ли в мъка ще тъмнея?

 

До кога ще е така, не знам.

Ето на, отново на света останах сам.

В любовна мъка съм сега.

За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.

 

Косите и галех.

В моите прегръдки заспиваше в нощта.

Душата и палех.

Но сега остана единствено любовната тъга.

 

Разделени останахме със нея двама.

Останахме, с разбити две сърца.

Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?

Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...