Nov 1, 2015, 7:53 AM

Любовна мъка

  Poetry » Love
497 0 1

До вчера сълзите и бършех от очите.

Но ето, днес изказа си лъжите.

Милея и се боря винаги за нея.

Но докога ли в мъка ще тъмнея?

 

До кога ще е така, не знам.

Ето на, отново на света останах сам.

В любовна мъка съм сега.

За нея аз ще мисля, та ако ще да има свършек на света.

 

Косите и галех.

В моите прегръдки заспиваше в нощта.

Душата и палех.

Но сега остана единствено любовната тъга.

 

Разделени останахме със нея двама.

Останахме, с разбити две сърца.

Ох, боже, кога ли ще приключи тази драма?

Кога ли ще се изтрие оставената от нея в сърцето ми следа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...