Любовна треска (Годините не са достатъчни... 2)
Гори луната с целия си блясък.
Съблякла рокля. Жадна за любов.
Звезди се любят в тъмното оттатък.
Небето се изпълва със живот.
А долу на земята, сред неона,
аз вече час минутите броя...
Усмихвам се, със погледи те гоня,
в любовна треска цялата горя.
Дантелено косите ми се спускат
по голите безсрамни рамене.
Наперена. Прехапвам нежно устни.
Кръстосвам романтично колене.
А ти ми бръщолевиш: "Първа среща...
По-бавно да я караме. Задръж..."
На трийсет да изпитваш страх от секса!
Е, как да вярвам, че си станал мъж?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
!
