2 дек. 2009 г., 01:36

Любовница

5.2K 2 15

Аз си нямам любовни писма,

само спомени от тайни хотели.

За любов не съм проляла даже сълза,

затова писмата са само листове бели!

 

Аз си нямам пръстен на ръката,

да ми напомня, че някой ме иска.

Само златно колие! (До душата),

което като змия силно ме стиска!

 

Аз нямам! Нали съм любовница!

Не са ми присъщи любовни въздишки.

Не струвам и много – почти на безценица,

само вино червено и няколко грешки...

 

Без срам с  високо вдигната глава вървя,

двулично ще е да се правя на друга!

Цял живот любовница съм! И не знам как така

един ден ще се науча да бъда и съпруга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пропуснала съм това твое стихотворение. А определено много ми хареса!
    Поздрав!!!
  • Браво много е добро.Приятно стихотворение
  • Любимо стихотворение!Изпълнено с много емоция и силни думи!
    Но ти никога няма да бъдеш жената от стихотворението, защото си прекрасен човек и заслужаваш винаги да бъдеш Първа, Единствена и Обичана!!!
    Много прегръдки и продължавай с хубавите стихотворения
  • ! Всичките ти стихове много ме тръгват! Това направо ме разби! Продължавай така! Велика си!
  • Наистина много добро и въздействащо!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...