Аз си нямам любовни писма,
само спомени от тайни хотели.
За любов не съм проляла даже сълза,
затова писмата са само листове бели!
Аз си нямам пръстен на ръката,
да ми напомня, че някой ме иска.
Само златно колие! (До душата),
което като змия силно ме стиска!
Аз нямам! Нали съм любовница!
Не са ми присъщи любовни въздишки.
Не струвам и много – почти на безценица,
само вино червено и няколко грешки...
Без срам с високо вдигната глава вървя,
двулично ще е да се правя на друга!
Цял живот любовница съм! И не знам как така
един ден ще се науча да бъда и съпруга!
© Ванеса All rights reserved.
Поздрав!!!