3 июн. 2023 г., 19:35

Любовно

432 0 0

Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.

 

Орисах те, вълнение любовно, 
неволно с птиците да полетиш.
Аз знам, че ти не си виновно,
че умря, преди да се родиш.

 

Проклинам те, вълнение любовно,
сгреших, че немощно те виках...
Копнение събуди доживотно
по някой, дето много исках...

 

Проклинам те, сега иди си,
отровата ти вече ме стопява.
Дано само на себе си простиш си
за нашата обречена раздяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...