И във онзи зимен ден
ти се сгуши нежно в мен,
сърцето ми се стопли
от погледа ти мил и драг
и исках само аз да бъда
в прегръдките ти пак, и пак.
Сърцето ми тупти,
за теб изгаря то,
неспирно връща времето,
далеч, назад, където беше ти,
там, където бяхме заедно,
да... там, където бяхме едно цяло.
Не мога аз да спра да те обичам,
и нощ, и ден на тебе се обричам,
желание едно и най-голямо
е в прегръдките ти аз да бъда само.
© Катерина Все права защищены