Ще дойде ден, когато свободата
ще се превърне в чакан летен дъжд.
Домът ти ще е празен от мечтата
да те очаква мил и влюбен мъж.
Ти ще пристъпваш в своя дом-килия,
лицето ти ще плува във сълзи...
Мракът като хищник ще ги пие
и спомени в ухо ще ти шепти.
Твоята любов във манастира
ще моли Бог греха ти да прости.
В съня ти ще нахлува и ще спира,
повтарящ непостигнати мечти.
В пот ще се превръща твойта болка.
За разума ще жалиш... в младостта.
Времето ще бъде бавен огън,
превръщащ в пепел обичта в жарта.
Когато видиш църква - прекръсти се.
Пропее ли камбана - заплачи.
Че си сама - на себе си сърди се.
Звездите са монашески очи.