Вятър в комина свирна с уста,
огън в камината пламна,
глъчка и смях изпълни нощта,
мирис на вино и сладко.

Сам грамофонът засвири танго,
двамата бавно танцуват,
сенките плуват, а във жарта
съска безсилно забрава.

Вятърът свирна пак със уста,
прозотецът мигна уплашен,
времето сънено тръсна глава,
а подът изкърца по- прашен.

В стая покрита със споменен прах,
в единствена нощ оживяват,
двете души забравили страх,
танго на живота танцуват.