Любовта.

Тя беше мечта, беше блян, беше сън.

Сън, в който бяхме само двама.

Мечтаният сън.

Тя се превръщаше в нещо голямо, силно.

Опустошително дори.

Събудих се. Магията изчезна.

Заедно с нея изчезна и ти.

Но къде се скри?

Мина време, аз чаках, но ти не идваше.

Мина много време,  аз чаках.

Чакахме – аз и моето сърце, но ти не идваше.

И в един миг, в миг на безнадеждност, ти се появи.

Върна се по-студен, безразличен.

Но то, сърцето, не видя.

Оглупяло от твоята любов, то заби отново.

Този път много по-силно, мощно.

Мислех, че сънувам отново.

Да, сънувах същия сън.

Събудих се. Магията изчезна.

Заедно с нея изчезна и ти.

А то - изпепелено вече,

Чувстваше се безсилно.

Оттегли се настрана и остана тъй неподвижно, наранено.

Защото изчезна ти отново.