12 дек. 2006 г., 16:43

Любовта 

  Поэзия
1050 0 1
Любовта Дълги нощи танцувах сама... Дълги нощи, докато не открих любовта... Не, не почука на вратата... Просто влезе мълчещката... Дойде, прегърна ме в ритама черен... Закле ми се, че ще ми бъде верен... Защо повярвах сега се чудя... Защо позволих да се влюбя... Ето сега какво стана... От любовта остана само рана... Болезнена, кървяща... И за всичката мъка кипяща... Обвинявам отново нея...

© Мариана Манева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Офффф Симеоне вече ми писна от тебе,знаеш ли?! Кат си толкоз мн отворен,земи ти направи нещо...пък да те видим... А колкото за стиха мисля че е мн нежен и красив поздрав и Успех!
Предложения
: ??:??