12 dic 2006, 16:43

Любовта

  Poesía
1.4K 0 1
Любовта

Дълги нощи танцувах сама...
Дълги нощи, докато не открих любовта...
Не, не почука на вратата...
Просто влезе мълчещката...

Дойде, прегърна ме в ритама черен...
Закле ми се, че ще ми бъде верен...
Защо повярвах сега се чудя...
Защо позволих да се влюбя...

Ето сега какво стана...
От любовта остана само рана...
Болезнена, кървяща...
И за всичката мъка кипяща...
Обвинявам отново нея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Манева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Офффф Симеоне вече ми писна от тебе,знаеш ли?! Кат си толкоз мн отворен,земи ти направи нещо...пък да те видим... А колкото за стиха мисля че е мн нежен и красив поздрав и Успех!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...