Dec 12, 2006, 4:43 PM

Любовта

  Poetry
1.4K 0 1
Любовта

Дълги нощи танцувах сама...
Дълги нощи, докато не открих любовта...
Не, не почука на вратата...
Просто влезе мълчещката...

Дойде, прегърна ме в ритама черен...
Закле ми се, че ще ми бъде верен...
Защо повярвах сега се чудя...
Защо позволих да се влюбя...

Ето сега какво стана...
От любовта остана само рана...
Болезнена, кървяща...
И за всичката мъка кипяща...
Обвинявам отново нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Манева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Офффф Симеоне вече ми писна от тебе,знаеш ли?! Кат си толкоз мн отворен,земи ти направи нещо...пък да те видим... А колкото за стиха мисля че е мн нежен и красив поздрав и Успех!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...