Dec 12, 2006, 4:43 PM

Любовта

  Poetry
1.4K 0 1
Любовта

Дълги нощи танцувах сама...
Дълги нощи, докато не открих любовта...
Не, не почука на вратата...
Просто влезе мълчещката...

Дойде, прегърна ме в ритама черен...
Закле ми се, че ще ми бъде верен...
Защо повярвах сега се чудя...
Защо позволих да се влюбя...

Ето сега какво стана...
От любовта остана само рана...
Болезнена, кървяща...
И за всичката мъка кипяща...
Обвинявам отново нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Манева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Офффф Симеоне вече ми писна от тебе,знаеш ли?! Кат си толкоз мн отворен,земи ти направи нещо...пък да те видим... А колкото за стиха мисля че е мн нежен и красив поздрав и Успех!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...