Dec 12, 2006, 4:43 PM

Любовта

  Poetry
1.4K 0 1
Любовта

Дълги нощи танцувах сама...
Дълги нощи, докато не открих любовта...
Не, не почука на вратата...
Просто влезе мълчещката...

Дойде, прегърна ме в ритама черен...
Закле ми се, че ще ми бъде верен...
Защо повярвах сега се чудя...
Защо позволих да се влюбя...

Ето сега какво стана...
От любовта остана само рана...
Болезнена, кървяща...
И за всичката мъка кипяща...
Обвинявам отново нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Манева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Офффф Симеоне вече ми писна от тебе,знаеш ли?! Кат си толкоз мн отворен,земи ти направи нещо...пък да те видим... А колкото за стиха мисля че е мн нежен и красив поздрав и Успех!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...