26 нояб. 2013 г., 22:55

Любовта е живот

652 0 1

Животът си отива като миг.

Мен погледни, секундите изтичат,

повярвай ми, не съществува друг живот,

сега е нужно само да се обичаме.

 

Във тебе вярвам, като в господ,

а другото са само думи и мечти.

И вярвам в чудото на любовта,

защото знам, че тя при мене е дошла.

 

А дните толкоз бързо си отиват,

животът мина, даже отлетя.

Това, което ни оставя светла диря,

е да се обичаме до края, до смъртта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изключително стихотворение!Наистина ми докосна сърцето!Толкова си права- ЛЮБОВТА е ВСИЧКО!!!!!ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ!!!Много хубаво си го кръстила!!!!Грабна ме още със заглавието!!!Моите поздравления и много уважение!!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....