Любовта е сляпа, глуха и няма
Любовта не чува, не вижда и не говори.
Любовта мълчи с години, смирено те търси със поглед,
Чака те да дойдеш, дори и да знае, че ще те отпрати.
Вижда те на ъгъла как крачиш бодро и обръща глава.
Любовта е тъпкана, обиждана и пренебрегвана,
Тя прощава до безкрая.
Разпуснала коси над рамене, протяга ръка и те милва.
Пресипнала от желание. Гола и тиха. Тръпне.
Разкъсана от болка, утре пак ще бъде цяла.
Защото любовта няма предел.
Защото толкова години иска тихо да прошепне „Обичам те”.
Любовта не я е страх да го каже на глас.
Но Любовта е сляпа, глуха и няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Пашева Все права защищены
