Любовта на луната
Луната вече е изгряла и тъжи,
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май,
че то е винаги болезнено далече,
че тяхната гонитба няма край
и тя е пак самотна тази вечер.
Той небосводът ѝ предлага куп звезди,
но тя за огъня на слънцето жадува
и таз несподелена обич тъй тежи
че никоя звезда не я вълнува.
Луната е изгряла - виж я ти
от любовта си слънцето как отразява
безкрайно тъжна е но пак блести
и нощем всичко озарява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yoanna Datsova Все права защищены