YoannaDatsova (Yoanna Datsova)
3 0
30.09.2020 г., 10:05 ч.

Любовта на луната 

  Поезия » Любовна
705 1 4

Луната вече е изгряла и тъжи,

любовната си мъка тихо ни споделя,

горчиво рони сълзи и мълчи

заровила лице в небесната постеля.

 

За слънцето тъгува май,

че то е винаги болезнено далече,

че тяхната гонитба няма край 

и тя е пак самотна тази вечер.

 

Той небосводът ѝ предлага куп звезди,

но тя за огъня на слънцето жадува

и таз несподелена обич тъй тежи

че никоя звезда не я вълнува.

 

Луната е изгряла - виж я ти

от любовта си слънцето как отразява

безкрайно тъжна е но пак блести

и нощем всичко озарява!

© Yoanna Datsova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Един свети, друг-отразява, балансът е важен. Мен не ме озарява. Понякога обичам да се заглеждам в смисъла на думите. "Озарява" ми създава усещането за надежда и изход. Има, когато съмне.. Идеята ми хареса.
  • Хубавичко си описала! Ами като се Обичат разделени..ще си тъгуват, Интересно е! Браво за идеята!
  • Ако се кръстосат Луната и Слънцето - такава жега ще настане от поколението им... Галактиката на стоте слънца...
    Сриозно - хубаво. Жените обичат реване /и ревАне!/ с много сироп.
  • Краят ми е малко сиропиран, но иначе ми хареса. Нежничко, тъгуващо. Всеки с терзанията си.
Предложения
: ??:??