Луната вече е изгряла и тъжи,
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май,
че то е винаги болезнено далече,
че тяхната гонитба няма край
и тя е пак самотна тази вечер.
Той небосводът ѝ предлага куп звезди,
но тя за огъня на слънцето жадува
и таз несподелена обич тъй тежи
че никоя звезда не я вълнува. ...