4 мар. 2014 г., 22:39
Любовта не напуска сърцето
Когато любовта напусне нашето тяло,
на самотата и болката то става зараза,
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
И дори в началото мечтите да спират,
фалшивата усмивка да укрива лицето,
дори сълзите в очите тъгата да изпират –
любовта никога не напуска сърцето!
Дори да изпуснем любовта от ръцете,
тя никога няма да напусне сърцето!
© Никица Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми, но не съм съгласна с едно:
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
Любовта не се превръща в омраза, омразата се поражда от други чувства, но не и от любов.
Иначе браво!
-
"Дори да изпуснем любовта от ръцете,
тя никога няма да напусне сърцето!"
Така е! Поздравления! -
Така е,тя се загнездва дълбоко в сърцето и с ударите му въздишка отронва в нощта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Да, и още - няма омраза там, където е била любовта. Омразата идва после и засяда в тъмния ъгъл на душата...
Браво за стиха!