Любовта не напуска сърцето

Поэзия » Философская

725 0 4

Когато любовта напусне нашето тяло,

на самотата и болката то става зараза,

но все пак любовта не си тръгва изцяло,

остава частица, превръщайки я в омраза.

И дори в началото мечтите да спират,

фалшивата усмивка да укрива лицето,

дори сълзите в очите тъгата да изпират –

любовта никога не напуска сърцето!

Дори да изпуснем любовта от ръцете,

тя никога няма да напусне сърцето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Точно!!!
Да, и още - няма омраза там, където е била любовта. Омразата идва после и засяда в тъмния ъгъл на душата...
Браво за стиха!

2014-03-24T19:00:07+02:00
blackink (Радостина Димитрова)

Хареса ми, но не съм съгласна с едно:
но все пак любовта не си тръгва изцяло,

остава частица, превръщайки я в омраза.

Любовта не се превръща в омраза, омразата се поражда от други чувства, но не и от любов.

Иначе браво!

2014-03-06T19:21:36+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

"Дори да изпуснем любовта от ръцете,

тя никога няма да напусне сърцето!"
Така е! Поздравления!

2014-03-05T09:25:07+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Така е,тя се загнездва дълбоко в сърцето и с ударите му въздишка отронва в нощта!

2014-03-05T08:59:28+02:00