4.03.2014 г., 22:39 ч.
Любовта не напуска сърцето
Когато любовта напусне нашето тяло,
на самотата и болката то става зараза,
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
И дори в началото мечтите да спират,
фалшивата усмивка да укрива лицето,
дори сълзите в очите тъгата да изпират –
любовта никога не напуска сърцето!
Дори да изпуснем любовта от ръцете,
тя никога няма да напусне сърцето!
© Никица Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми, но не съм съгласна с едно:
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
Любовта не се превръща в омраза, омразата се поражда от други чувства, но не и от любов.
Иначе браво!
-
"Дори да изпуснем любовта от ръцете,
тя никога няма да напусне сърцето!"
Така е! Поздравления! -
Така е,тя се загнездва дълбоко в сърцето и с ударите му въздишка отронва в нощта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, и още - няма омраза там, където е била любовта. Омразата идва после и засяда в тъмния ъгъл на душата...
Браво за стиха!