Любовта не напуска сърцето

Поезия » Философска

727 0 4

Когато любовта напусне нашето тяло,

на самотата и болката то става зараза,

но все пак любовта не си тръгва изцяло,

остава частица, превръщайки я в омраза.

И дори в началото мечтите да спират,

фалшивата усмивка да укрива лицето,

дори сълзите в очите тъгата да изпират –

любовта никога не напуска сърцето!

Дори да изпуснем любовта от ръцете,

тя никога няма да напусне сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Точно!!!
Да, и още - няма омраза там, където е била любовта. Омразата идва после и засяда в тъмния ъгъл на душата...
Браво за стиха!

2014-03-24T19:00:07+02:00
blackink (Радостина Димитрова)

Хареса ми, но не съм съгласна с едно:
но все пак любовта не си тръгва изцяло,

остава частица, превръщайки я в омраза.

Любовта не се превръща в омраза, омразата се поражда от други чувства, но не и от любов.

Иначе браво!

2014-03-06T19:21:36+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

"Дори да изпуснем любовта от ръцете,

тя никога няма да напусне сърцето!"
Така е! Поздравления!

2014-03-05T09:25:07+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Така е,тя се загнездва дълбоко в сърцето и с ударите му въздишка отронва в нощта!

2014-03-05T08:59:28+02:00