Когато любовта напусне нашето тяло,
на самотата и болката то става зараза,
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
И дори в началото мечтите да спират,
фалшивата усмивка да укрива лицето,
дори сълзите в очите тъгата да изпират –
любовта никога не напуска сърцето!
Дори да изпуснем любовта от ръцете,
тя никога няма да напусне сърцето!