Mar 4, 2014, 10:39 PM

Любовта не напуска сърцето 

  Poetry » Phylosophy
548 0 4

Когато любовта напусне нашето тяло,

на самотата и болката то става зараза,

но все пак любовта не си тръгва изцяло,

остава частица, превръщайки я в омраза.

 

И дори в началото мечтите да спират,

фалшивата усмивка да укрива лицето,

дори сълзите в очите тъгата да изпират –

любовта никога не напуска сърцето!

 

Дори да изпуснем любовта от ръцете,

тя никога няма да напусне сърцето!

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Точно!!!
    Да, и още - няма омраза там, където е била любовта. Омразата идва после и засяда в тъмния ъгъл на душата...
    Браво за стиха!
  • Хареса ми, но не съм съгласна с едно:
    но все пак любовта не си тръгва изцяло,

    остава частица, превръщайки я в омраза.

    Любовта не се превръща в омраза, омразата се поражда от други чувства, но не и от любов.

    Иначе браво!
  • "Дори да изпуснем любовта от ръцете,

    тя никога няма да напусне сърцето!"
    Така е! Поздравления!
  • Така е,тя се загнездва дълбоко в сърцето и с ударите му въздишка отронва в нощта!
Random works
: ??:??