Любовта ни е кораб с раздрани платна,
който се лута безцелен, безпътен,
някъде ще стигне ли до сутринта
щом вятър за него няма попътен?
Бурята първа в открито море
мачтата в миг ще прекърши,
но за кораба е най-добре
по вода живота му да свърши.
Не безславно да ръждясва на брега,
със здрави платна, но с пусната котва,
що за живот ще бъде това -
страх ако има от някаква локва?
Нас бурята също ни плаши
и търсим от нея подслон,
ще оцелее от стихии и палачи
любовта ни, щом има си дом!
© Нина Захариева Все права защищены