6 мая 2020 г., 17:44

Любовта разкъсва човека

595 0 0

"Ще помисля" - каза тя,

докато се отдалечаваме
„Опитвам се да не те загубя“
Две живи сърца биха могли да се променят
Нищо не разкъсва съществото повече от любовта
Немаскиран страх -

"Ще бъда тук в очакване"

Нищо не наранява моя свят
Просто засяга тези около мен,

когато е дълбоко в кръвта ми

„Иска ми се да съм този,

който изобщо няма да се интересува
Никой не ме насочва, когато времето,

обръща гръб
Знам, че е трудно
Вярваше ми се сърцето да направи избор
Знам, че боли, но мен ме убива "

Нищо няма да издържи в този живот
Времето ни е прекарано в конструиране
Наруши всичките си обещания
Разруши тази непоколебима стена
Ограниченията са безполезни тук

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....